Литературна вечер с надслов „Сън за щастие” се проведе тази вечер в столичната къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“. Събитието се организира по повод 159 години от рождението на Пенчо Славейков.

Начало на вечерта даде акьторът Стоян Чобанов, който прочете писмо на Пенчо Славейков до Мара Белчева от 13 януари 1904 г. Уредник на литературната вечер беше Радослава Манова, която заедно със Стоян Чобанов четеше откъси от лиричните миниатюри на Пенчо Славейков, включени в цикъла "Сън за щастие".

"Сън за щастие", както предстои да разберете, е неслучайно надсловът на нашата литературна вечер. Благодарение на щедрия жест на дарителката Светослава Славейкова, племенницата на Петко Славейков, която е отгледана в семейството, имаме музей – храм на духа, в който се пази вещественото и духовното наследство на двамата титани на българското слово и всеки от тях по свой собствен, оригинален начин е надарил българската култура с таланта, личността и присъствието си", каза ръководителят на отдел „Експозиции“ в Националния литературен музей (НЛМ) в София - Соня Кирицова.

„Поздравявам всички вас, пенчови следовници, изследователи, почитатели и читатели. Вие сте тук, за да отбележим победата на духа над тленното и победата над словото на забравата и за да почетем твореца, интелектуалец и свръхчовек – Пенчо Славейков“, се казва в поздравителния адрес на директора на Националния литературен музей – Атанас Капралов.

На събитето беше показана и временна експозиция с ценни експонати от фонда на НЛМ. Сред някои от експонатите са единствените ръкописи на емблематичните творби „Сън за щастие“ и „Кървава песен“ с бележки и рисунки на Пенчо Славейков.

Сред гостите на събитието бяха литературният критик проф. Михаил Неделчев, доц. д-р Емил Димитров от Института за литература на Българската академия на науките и внучката на поетесата Елисавета Багряна - Елисавета Шапкарева.

Основна тема на дискутиране беше представянето на новия пети том на събрани съчинения на Пенчо Славейков „От Лайпциг до Брунате“, със съставител и редактор, литературният изследовател - Катя Кузмова-Зографова. 

"Аз се смятам за, както ме нарече преди две години Петър Величков, "Катя - голямата дама на архивите". Тогава искренно се смях, но сега след написването на този пети том, си давам сметка, че може би съм достигнала до това определение", каза Катя Кузмова-Зографова.

Свои анализи върху живота, творчеството и мнения относно съдържанието на книгата на Катя Кузмова-Зографова представиха проф. Емил Димитров, докторът по литературознание Елевина Белчева и литературният критик проф. Милена Кирова.